...Аnd justice for all

Чистата, неподправена и детска справедливост е онази справедливост, която все някой ден ще възтържествува. Нито Западната, нито Източната юриспруденция притежават способността да тържествуват. Те са закостенели, лъжливи системи, които не могат да се смеят над себе си и които се взимат прекалено на сериозно. Те са нещо като еквивалента на злобните стари реститутки в софийския фолклор - без да си мърдат пръста за хората, изискват подчинение на основание на някакви незнайни, отдавна остарели традиции за право на собственост върху телата и душите.

Ние, хората, сме родени да знаем доброто и нямаме нужда от вашето нравоучение. Защото сте...

...The Ultimate in Vanity

Exploiting Their Supremacy

I Can't Believe the Things You Say

I Can't Believe

I Can't Believe the Price You Pay

Nothing Can Save You

Дойдох да се лекувам

Лорънс Дърел посреща читателя на „Александрийски квартет” с два цитата*:

Започвам да свиквам с идеята да считам всеки сексуален акт за процес, в който участват четирима души. Ще има още много за обсъждане по тази тема.

Зигмунд Фройд, „Писма”

и

Ние разполагаме с две възможности – престъплението, което да ни направи щастливи, или примката, която да ни попречи да бъдем нещастни. Аз питам може ли изобщо да има съмнение, прекрасна ми Терез, и къде мъничкият ти мозък ще намери аргумент, който да противопостави на това?

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, "Жюстин"

Следва същинското начало:

   Приливът отново е висок днес, с потръпващи тласъци на вятъра. В средата на зимата човек може да почувства признаците на пролетта. Небе като гореща, гола перла до към пладне, щурци, покрити някъде в убежищата си и сега вятърът, който разбулва великите равнини, тършува из великите равнини...
   Избягах на този остров с няколко книги и едно дете – детето на Мелиса. Не зная защо използвам думата „избягах”. Селяните казват на шега, че само луд човек би тръгнал да възстановява такова отдалечено място. Е, да речем тогава, че съм дошъл да се лекувам, ако ви харесва повече...

Прочетох само тези четири параграфа. Не вярвам в историята, но понякога се заравям в миналото за надежда. Уверен съм, че всичко ще бъде наред. Децата ще живеят щастливо. Жалката купчина боклуци, която произвеждаме и която смятаме за връх на Homo Sapiens не може да затрупа, не може да погребе бездната на човешкото съзнание. То е способно да погълне всяка гадост и отново да се отвори чисто, незасегнато и абсолютно като всеядна черна дупка.

Защото ние сме дошли да се лекуваме.

----
*Превод на всички цитати мой.

Порно-лъжи

глава като буркан пълен с люти чушки
заек и тъжни сънища, чието действие
се развива в лудница
гол мъж седи в коридора
на твърд дървен стол
с ледени облегалки за лактите
и трепери от студ
през отворената врата на съседна стая
някакъв дебел доктор взима подкуп
приседнал на единично легло
в което се бутат с мислите си и лигите си
двама (други?) луди

по двама на легло
иначе няма места

***

заекът е леко разочарован,
когато разбере, че зелето е пластмасова имитация
фалшиво общество
фалшиви лидери
фалшиви идеи
заекът се чуди как да разбере дали е останало
ИЗОБЩО нещо истинско
не вижда друг изход, освен да
продължи да живее

***

понякога гледам порно и вместо да се възбудя
започвам да се чудя тези
хора истински ли са, правят ли поне част от нещата с
атавистичното разбиране, че всяко ебане става част от живота им
или си мислят, че с кого и как се ебеш няма никакво значение
за посоката на съдбата ти

понякога гледам телевизионни ток-шоута и вместо
да се ангажирам с темата, започвам да се чудя тези хора
истински ли са, казват ли поне част от нещата, с които заливат останалите,
с атавистичното осъзнаване, че всяка изречена лъжа става част от живота им,
или си мислят, че колко и как лъжеш и имитираш
няма никакво значение
за посоката на съдбата ти
?
създала се е нова градска легенда:
че когато се ебеш и/или лъжеш пред камера за пари,
то ебането и лъжата не се броят