11.11.09

Болно куче

бих могъл да до-очаквам
докато хрускам крушки
с нажежаема жичка
без да пестя енергия

срещна ме
един приятел и ми вика написах
вика
казвам вика ама вика
стихотворение
ето го

Бонд в Москва

Самичък на бара
часовникът – скъп
маншетите твърди
зениците - ръб
вървеше му някак
да бъде железен
(отиваше му
да е сам)
с ръцете бе винаги толкова нежен
а в думите – толкова прям

разклати си малкото бяло мартини
със поглед и жест обигран
разклатено, да не се бърка
гаврътна го без да разлее и грам
а после уверен във своя бетон
небрежно той кимна към нея
Бонд, Джеймс Бонд
да ви се представя аз смея

Жени, Електро Жени
отвърна му тя без интерес
и своите двеста обърна на екс...

интересно казвам
харесва ми римата а днес в метрото едно момиче
не свиреше на цигулка, а ближеше шоколад
от пластмасова чашка
връхчето на езика и се мушваше в чашката и
тя ядеше с такова удоволствие нищо друго
не я интересуваше
а колегата ми влезе в асансьора занадолу заради
една висока брюнетка с големи гърди
(вместо занагоре)

а той ми вика (ама вика ви казвам)
какво иде да рече това за моето стихотворение
харесва ми, казвам, римата и изобщо
ме накара да се замисля за евтаназията
що? вика моят приятел (вика ама вика)
ми щото ако не беше стихотворение а куче
щеше да е едно много много болно
куче
и освен това му липсва шоколад

Киното

един мъж искал да стане писател
на приказки или на каквото там дойде
но живеел в много скапан и безрадостен свят
град
пълен с мрачни и неприветливи към него хора
затова си сбрал партакешите, натъпкал ги в един куфар
и хванал гората, влака самолета или каквото там
щяло
да го закара до по-хубав свят с по-приветливи
към него хора
и ето го и него
по-хубавият свят – абе вярно, друг бил
на цвят и миришел
подругояче така че
обаче скоро се оказало, че и този свят бил безрадостен, мрачен,
тъп, безличен и сексуално неудовлетворителен
а и писането не вървяло и той се принудил
отново си купил билет събрал партакешите
книгите, автографите и айде
следващият свят бил розов и рошав определено различен
и така нататък се оказал
мрачен въпреки розов бил някак
облачен или пък екваториално дъждовен
абе изобщо баси късмета и всички там карат скъпи
коли и се хилят фалшиво

след десетина сменени свята
и нито една написана приказка той легнал да поспи
докато спял, сънищата му се прожектирали
в кино
Люмиер
режисирани от Тарантино или друг ексклузивен европейски
режисьор
филмът бил дълъг и представлявал редица
черни мрачни дъждовни светове с тънки овчи крачка
и населени с начумерени хора
които прескачали една ограда
един два три четири
но мъжът така и не се събуждал

Ало, прожекциониста
не може ли да пуснеш нещо друго щото това ни пречи,
ние тук сме дошли
да се целуваме!!!

9.11.09

Не търси

не търси жената в нея
толкова яростно
за да я достигнеш

потърси жената в себе си
тогава ще намериш и нея

каза ми той
и си допихме бирите
а шушляковото му яке беше червено
с билет за ел ей в джоба на левия
ръкав
без аз да разбера

след време го срещнах отново
знаеш, че онова може да спаси и много други хора,
защо не го казваш на всички?
питам го

а той се хили
само ще прегракна
кой ще ми повярва
нали съм гей

кажи го ти

5.11.09

Прескочú-звездички

Някакви жълти есенни листа
и квадратни комини.
Как да очакваш, че
ще се разберат?

***

заспали в едно легло
и се сетих да ти кажа
онова дето всеки облак
имал сребърно ръбче
днес го видях
и ето
всичко навързах
до тогава не бях

***

бюрото шумно
драска ноктите ми
а те мълчаливо
се чупят

***

един толкова дебел мъж седи
ей там
върху столче за бързо хранене
сякаш четири клечки за зъби
са забити изотдолу в една душа

всички го зяпат

("душа" е ненамясто но това не я прави да изчезва)

***

С големи крачки и груби подметки
хрускат върху вас
очите ми
стискат ми
наболяват петите им
от толкова много ничие

***

Нещата, които не изхвърлям, защото очаквам

имам си гол, счупен кестен
малък кламер
и нож за писма
очаквам някой ден
да се събудя бодлив и зелен
и да прегърна за малко кестена
после ще съм две разпилени страници
за да има какво да събира кламерът
а накрая ще стана писмо
за разкъсване

Сънищата на пациентите ми: 1. Отрязаният пръст

Пациентът ми е мъж около четиридесетте, израснал е сам с майка си и дядо си. Женен, с много здрава и дълбока връзка. От малък е принуден да заживее в интернат, отделно от майка си, но изпитва силни ангажименти към нея. Изпитва чувство за вина, ако не и се обажда поне веднъж на ден и ако не я посети поне веднъж седмично, въпреки сравнително голямото разстояние между населените места, в които двамата живеят. Пациентът ми разказа следния сън.

Той се намира в непознат град, на някаква детска площадка с метални люлки и катерушки. Стои отстрани и наблюдава две деца, момчета, които играят на площадката. Според сънуваното усещане, той и двете момчета са много близки – може би са братя, а може би сънуващият е баща на двете момчета. Едното момче е около тригодишно – катери се смело по всички метални съоръжения, тича безстрашно и играе с видимо удоволствие. Другото момче е по-свито, някак твърде сериозно, тийнейджър е, може би около петнадесетгодишен. То се навърта около малкия и от време на време се опитва да му помогне.

В един момент малкото момче се покатерва на висока, изкривена и ръждясала стълба с остатъци от жълта и червена боя по метала. На най-високото място момченцето се подхлъзва и пада отвисоко върху метални части от друга катерушка. По-голямото момче се втурва и вдига малкото от земята, но малкият, стискайки наранената си дясна ръка, се затичва нанякъде и изчезва между близките сгради. Шокираният страничен наблюдател, сънуващият пациент, също притичва към по-голямото момче и разбира, че при падането малкият е отрязал средния пръст на дясната си ръка с някакво остро желязо. По-голямото момче държи в ръка отрязания пръст на по-малкото.

Пациентът ми и по-голямото момче решават, че трябва да закарат малкия в болница, където да зашият отрязания пръст. Големият тръгва да търси малкия си приятел, но преди това пациентът ми на сън взима от него отрязания пръст. После той самият тръгва да търси лед, в който да съхрани пръста, както и линейка, която да транспортира детето до болницата. След дълго лутане и влизане в различни магазини той не успява да намери лед, а вместо това му предлагат различни други, ненужни неща, като например млечен шейк или замразена тахан халва. В местната пожарна пък, вместо да му предложат транспорт, всички плачат за малкото дете, което е загубило пръста си.

В края на съня пациентът ми се оглежда наоколо и осъзнава, че всъщност голямото момче така и не се е завърнало – може би не е намерило малкото, а може би също е избягало. Той е сам на улицата, в ръка държи отделения мъничък пръст и не е намерил нищо от това което е търсил.

Този сън не е толкова прост за тълкуване, колкото изглежда на пръв поглед. Очевидно тримата участници в съня символизират сборния образ на сънуващия. Отрязаният пръст навежда на мисълта за ранно-зародил се кастрационен комплекс. След по-обстоен разговор обаче отхвърлих тази версия, тъй-като такъв комплекс обикновено се изразява в невъзможност за обвързване, което в този случай не бе налице. Двамата с пациента ми заедно достигнахме до извода, че сънят символизира рязко откъсване от детството и непълно откъсване от майчиното начало, което е довело до майчински комплекс. Пациентът ми, на несъзнателно ниво, смята, че е увредил детето у себе си в много ранна възраст, и че оттогава го търси. Това продължително търсене се символизира и от тийнейджъра, който тръгва да търси малкото дете и също се изгубва – тоест пациентът ми на несъзнателно ниво смята, че е изгубил не само ранното детство, но и прехода между детство и възрастен. В края на съня той отново е сам, без да е успял да направи нещо. Търсенето на лед и на линейка символизират всички погрешни пътища, които той е поемал, за да търси детето в себе си. Леда и линейката са символ на индиректния подход, който не води до резултат. Той търси инструменти, с които да поправи своята липса, вместо директно да търси онова, което предизвиква тази липса. Детето. Също така той се опитва да излекува това дете, като му зашие обратно отрязаната част, вместо да го намери и прегърне такова, каквото то е – малко осакатено, но все още живо, смело и с богато въображение.

Все пак в резултат на съня пациентът ми осъзна каква точно е липсата. Пръстът от малкото момче в края на съня е все още у него, което означава, че той притежава част, която може да го доведе до цялото.

Освен това пациентът е убеден, че в съня момченцето е загубило средния си пръст – което символизира свободата на детето в него да покаже среден пръст на света на възрастните.

4.11.09

Патриархалното общество се разпада. Е, и?

Патриархалното общество се разпада. Патриархалното семейство е продукт на патриархалното общество. Вероятно разпадът на патриархалното семейство е следствие от разпада на патриархалното общество. Всичко изглежда толкова просто. Е, и? Какво е бъдещето? Патриархалното семейство по някакъв си свой начин – удачен или не – е използвало своите ритуали, за да направи от децата самостоятелни възрастни. То е следвало свои традиционни правила, фази и подход, за да откъсне момченцата и момиченцата от майчиното начало и да ги направи самостоятелни личности, със своя собствена идентичност. Да, идентичност понякога грубовато-ролева, но все пак спасителна. А дали спасителна? Момче – мъж. Момиче – жена. Той прави и пресмята. Тя ражда и чувства.

Но идва краят. Векове разделение на двете начала довеждат до криза на идентичността. Той усеща, че не може да е само това, което е ролята му и тя знае, че не може да е само онова, което е нейната. Следва на пръв поглед логичен извод.

Те не могат да бъдат заедно.

Последното обобщение е най-голямата заблуда на патриархалния разпад. Разпадът на патриархалното семейство се приема за разпад на семейството по принцип. Съжителството между мъж и жена започва да изглежда непреодолимо трудно или дори – невъзможно. В резултат на тази заблуда хората, които усещат, че нещо се променя, търсят индивидуален, но погрешен път за своята лична промяна. Защото никой не може да се спаси чрез „обществото” си – всеки може да се спаси единствено чрез себе си и ние вътрешно усещаме това, знаем го и следваме своя личен път, независимо какво изповядваме на повърхността. Така, водени от грешните „пътни знаци”, все повече хора от двата пола предпочитат да имат и отглеждат деца сами, защото смятат, че така желаят. Все повече хора умишлено търсят своята хомосексуалност, стимулирани от обществен организъм, който също усеща, че се променя, но не разбира точно как. Все повече деца се отглеждат в хомосексуални двойки. Все повече хора избират да живеят съвсем сами – съзнателен, доживотен избор. В резултат на цялото това движение на изгубената идентичност човечеството като вид произвежда все повече нови хора без идентичност – нови хора, които дори не знаят какво значи да имаш погрешна или слаба идентичност, защото никога не са имали такава.

Какво е решението? Има ли изобщо такова или трябва да се оставим на еволюцията. Както при повечето подобни въпроси от „общочовешко” значение, отговорът е просто „да”. Да, има решение. Да, трябва да се оставим на еволюцията. Да, отговорът е „да”!

Докато с вълнение наблюдаваме търсенията на милиони хора (нашите собствени?), които се опитват да овладеят своята двойнствена природа сами, със собствени усилия, ние може би пропускаме нещо. Завладени и очаровани от блясъка на разноцветни, революционни капчици по общественото платно, ние не обръщаме внимание на цялата картина. А тази картина също се променя, движи се, огъва се и се развива. Тя започва да изобразява едно променящо се, еволюиращо съжителство между мъжа и жената, което само привидно напомня патриархалното семейство. Едно ново съжителство, в което мъжкото и женското начало не са две отделни, успоредно движещи се релси, а са двойно-преплетена спирала. Нещо като спиралата на ДНК.



Аритметика по Фройд

колко
мандарините в мрежичката
са като картофите
или по-малко от шапките в метрото
по условие ние сме на масата
има толкова много неща
предизвикано щастие и др.
вода, моливи с различни цветове
вилици, ножове и сънища
с кастрационен елемент
(бутилката иска да разбере виното
но може единствено да види отстрани
как я пият)

ето така мирише света няколко секунди след
като духнеш свещите
но все пак са оранжеви а какво
по-важно от това?
и какво толкова има за разбиране освен отговора
да
(не отгръщай тайничко на последната страница
той не е там
а тук)