Където си поискаме

Започвал съм и съм свършвал
стотици пъти списъци
с най-важните мигове. Бях организиран,
сортирах ги по видове, време и категории,
прилагах им коефициенти на тежест
и изчислявах относителната им важност
в статистически значими граници.
Така получавах дълги енциклопедии
с всичките мигове, които
бях пропуснал.

После една нощ оглупях,
пречупих се от високата цена
на акциите си и, като превъртял
борсов посредник, влязох в спалното помещение
на всичките си аз-ове и открих на пръв поглед
безразборна стрелба. Умряха двама математици,
един счетоводител, един адвокат и един
брокер на недвижимости. Един държавен служител
и един дипломат останаха, слава Богу,
осакатени за цял живот.

Миговете всъщност имат цвят, мирис и сила на звука.
Те са нещо като сезон, повтарят се,
но не могат да бъдат спрени или описани точно.
Растат кокичета, жълъдите са с паднали шапчици
през есента,
а под снега живеят малки полски мишки, докато
изгарят житáта.

Последното ми откритие са миговете на хубавите
книги.
Те са в края.
Винаги, когато дочитаме хубава книга, се случва нещо
важно, като например кацане на самолет,
догаряне на цигара или изпукване
на кокалчетата на палеца ни.
Така разбираме, че можем да бъдем където си
поискаме.

Евангелие на Кристалното Дете III

Ще замирише на буря, както много пъти досега. Ще замирише на огън и старост, и на глупост. Тогава жените и децата ще вземат света в ръцете си.

Всички жени и деца ли?

Всички деца. Но не всички жени. Защото има жени, които смятат, че трябва да са мъже, за да бъдат жени. Те нямат ръце.

Защо?

Защото женските ръце са специални. Мъжките ръце лесно отнемат живот, но не знаят как да поемат живот. А женските ръце знаят как да поемат живота в първата секунда от срещата му със света. Една жена може да роди в самота и детето да изпадне от утробата право в ръцете и, и да живее. И ако жената отнема живот, тя го прави с мисълта за раждане на живот. Мъжът отнема живот безразборно.

Мъже-ловци и жени-събирачи в патриархата. Патриархат. Това са глупости.

Само мъжете могат да убиват нещо, което не са родили.

Светът на глупците ще бъде убит от жените и децата. И мъдреците ще танцуват край кладата му.

Нощен влак

Машини, продавачки, цигарени кутии
врати към външното, автомобили
вода пропила със леда си фугите
между асфалтови бодили
брави с числа, умрели медни ключове
мравуняк, мравки с очила забучили
ръцете си в каишки на часовници
войници с канчета, с далечни уж
любими и с полковници
(с две тенекиени звезди и две любовници)

перон със нощен влак

потегля вечер в единадесет от шести
пристига сутрин точно в края
и всички са доволни, не усещат
пътя
(ще пият, ще поспят и ще се клатят
докато влакът пъпли сам през Рая)

Важното за него

Важното за него може да се каже бързо.
Той седи на една ледена пейка,
на една спирка без покрив
важното за него може да се каже кратко
като тънък син анцуг и
студ който съучастнически и банално пронизва времето
и ръце сини като анцуга които
треперят от склеротичната безпомощност
да бъдат описани по друг начин
важното за него може да бъде разказ за предмет
гореща чаша с чай с ръце около нея
се гъне както умее само евтина пластмаса
ръцете са като анцуг
треперят капки излитат
и димят върху напуканата кожа
около ноктите
е черно
и ако се издигнем високо, високо в небето над предмета
откъдето започват всички мисли и усещания
които някой някога би могъл да ИМА
ще разберем колко боли
от вряла капка чай
попаднала върху нацепената кожа
където е черно
защото важното за него може да се каже мило
и той е дете на някаква майка
защото важното за него може да се каже ядосано
скапан пропаднал пияница
защото важното за него може да се каже научно
той е сред трийсетте процента, които ще умрат по някаква причина
свързана с алкохола
защото важното за него може да се каже с безразличие
като не се каже
защото важното за него може да се каже с любов

и аз бих могъл да бъда такъв,
още утре,
още след минута
защото милиони са хората, за които цялата топлина
на света е колкото една чаша чай, от която боли

Имáне

Има толкова
добри хора наоколо
просто звучи но нямам
други думи за племената
които обичам

моето и това на другите
луди

всички ние които
сме еднакви
като сняг

Паркинги за разделени

Искам да попиша за мъглата
през която летяхме
тя идва на света веднъж на един
и зад нея няма нищо повече от
ние двамата сме под но всъщност над
а колата е с малки, жалки фарове

Искам да попиша за градовете, които никога
но ни спасиха, с площадите студени
бяха там за нас и толкова
бяха съвсем квадратни, но все пак объркани
приеха ни като паркинг за разделени
и после събраха ъглите си

Искам да попиша за снега който дойде
и ни затисна заедно до третия писък
той е бял и хлъзгав и чупи вериги
и прави коловози
за да се приберем вкъщи
а беше толкова студено сякаш няма смисъл

Искам да попиша за да кажа
помнете ако разкъсва и сякаш няма повече
значи все пак има мъгла и площади
все пак има градове които никога
и паркинги за разделени
за да съберете ъглите си

Sex

Отвратително много хора си мислят че правят секс
на немски без да знаят за душата
да правиш секс без душата е като
да късаш амбалажна хартия на лентички
прекалено тесни за да си опечеш яйце

аз ставам и заставам
мирно
винаги когато пия си мисля че алкохолът няма да ми стигне
руснаците ядат свински уши
което е почти същото
докато пия първите две три водки обработвам себе си
за да се навия да отворя накрая
малката бутилка с водка
от минибара която струва 20 Евро това е смешно
идва от социалистическите времена

сок зеле краставички и свински уши
когато изпивам водката усещам удовлетворение
минбарът на Вселената е мой

чужденците си канят проститутки
вместо да пият и да четат Токарчук
объркани хора объркани мисли
после се чудят защо така
кой от нас е бог и разни такива глупости

така си е от самото начало знам
че ще изпия водката от минибара
без да я плащам
утре ще си я купя от магазина на ъгъла за 3 Евро и ще я
подменя въпреки всичко

щастлив съм обичам и съм късметлия
тази вечер в съседната стая има ревливо бебе
а не американец с проститутка която симулира
оргазми

освен това винаги съм имал 20 Евро
дори и в най-бедните години