Странно, изгледах почти цял филм на Nat. Geo. за навлизането на пластичната хирургия сред мъжете. Част от филма разказваше за мотивацията на един, който си направи импланти над гръдните мускули и в прасците, за да остане по-дълго на пазара на манекени на бельо. Друг пък си вложи импланти в задника („най-големите и болезнени импланти на пазара”, според доктора), за да получи по-закръглено, "бразилско" дупе. Пичът очевидно беше гей, беше доста добре изглеждащ 35 годишен мъж, само дето имаше ботокс тук-там в лицето, тъй като устните му бяха разпънати в някаква замръзнала, пинокиовска усмивка. В края на филма мъжът с бразилското дупе каза нещо, което ме шокира и очарова едновременно (цитирам по памет): "Да, мозъкът на човек неизбежно става на 35, но защо е нужно и тялото му да изглежда на толкова?"
Тези думи ми прозвучаха като чиста антилогика, като твърдението, че няма бог, като опровергаване на житейския опит на десетки поколения мъже и жени.
Защото естествената дилема е точно обратната: да, тялото на човек неизбежно става на 35, 39, 45... но не и мозъкът му. При нормалния растеж и стареене, основата на мислите ни, емоционалната закваска, желанията, мечтите са същите като онези, които сме имали като деца. Или поне така би трябвало да бъде.
Освен ако не сме ги убили. Тогава, разбира се, ще търсим начин да се мумифицираме завинаги на 30, докато мозъкът ни е оставен безпощадно да старее сам.
Тези думи ми прозвучаха като чиста антилогика, като твърдението, че няма бог, като опровергаване на житейския опит на десетки поколения мъже и жени.
Защото естествената дилема е точно обратната: да, тялото на човек неизбежно става на 35, 39, 45... но не и мозъкът му. При нормалния растеж и стареене, основата на мислите ни, емоционалната закваска, желанията, мечтите са същите като онези, които сме имали като деца. Или поне така би трябвало да бъде.
Освен ако не сме ги убили. Тогава, разбира се, ще търсим начин да се мумифицираме завинаги на 30, докато мозъкът ни е оставен безпощадно да старее сам.
11 коментара:
Може би при някои хора тялото остарява по-бързо от мозъка, за това са им нужни тези операции.
Странно, и аз гледах тази вечер филм, но за обратното - запазване на мозъка.
От известно време разсъждавам по един въпрос.
Марк, какво мислиш за душата? Тя старее ли?
Поздрави на теб и морето :)
Не зная, просто мисля, че мозъкът не остарява - нямам предвид материалното вещество, а мислите, мечтите. За душата - ами ако човек вярва в съществуването и, то тя е безсмъртна, а нещо, което не е обвързано с начало и край, не би трябвало да остарява?
А за морето - избрала си много неподходящ посланик за поздравите, да не би да си закачила някое "заблудено" IP? За съжаление не ми се очертава скоро да видя море :)
Аз пък си мисля, че стареенето не е задължително помъдряване. Едни мозъци си остават на ниво 16-18 годишни и после постепенно започват да губят даже и от него. Знам, че звучи цинично, но няма нищо лошо при липсата на акъл да липсват и бръчки - така околните няма да се объркват ;)
Не бе, кой ти говори за помъдряване. Става въпрос, че изразът "мозъкът старее" ми звучи странно - за мен мислите, желанията, мечтите си остават същите и това, което тормози човек е несъответствието им с тялото, евентуално. А не "дай да запазим тялото, щото мозъка не можем да го запазим". как да не можем? Толкова по-лесно е даже...
прав си, не остаряват, и аз нямам предвид материалното в-во, но мисля че мечтите и най-вече мислите претърпяват трансформация, т.е. не стоят на едно и също ниво. не знам..., не разбирам от психология и др.подобни науки, но...знам за моите, това разбира се, съвсем не означава, че обезателно е така при всички :)
благодаря ти, че сподели своите разсъждения относно душата. значи тя е вечно млада?...
хубаво е...
мисля, че има моменти когато се предава, е..., това не означава, че (се) е загубила (в) 'битката' ;)
за АйПи-то ;), не 'преследвам' такива :) грешката обаче наистина е моя, извинявай. останала съм с погрешни впечатления, когато за първи път открих другия ти блог (който ту го има, ту го няма : ) прочетох нещо, което е запечатало море, като твое местонахождение :) още веднъж, моля да ме извиниш :)
Не, и аз нямам предвид материалното. Да, мислите търпят трансформация, но в рамките на физическия живот - ако има прераждане, то в промеждутъците отвъд душата би трябвало да вижда всичко и да се изчиства от миналата умора.
А за морето - коментарът всъщност ме зарадва, няма за какво да се извиняваш :)
има резон във всичко, което казваш, но не са ли повечето (ни) мечти свързани именно с физическия живот?
за изчистването..., да, смятам, че тя, душата го прави, какво ли я кара обаче, дали е заложена 'функция' или 'нещо' я изпразва от отрови, негативизъм, умора, натежаване...когато стигне до определено ниво?
май отидох твърде далеч :)
вероятно липсата на море пресолява мислите ми :)
"но не са ли повечето (ни) мечти свързани именно с физическия живот?"
И дръг път съм писал, макар и все още да събирам доказателства, но аз съм почти твърдо убеден, че нашите желания предизвикват точната ответна реакция от Вселената (нека използвам този термин), и тази реакция е да ги сбъдне (желанията). За съжаление често онова, което смятаме за свои желания (както ти казваш, свързани с физическия свят), не са онова което действително желаем. Вселената чува приоритетно емоционално-духовните сигнали, за нея яростта, гнева, недоволството са "желания" с приоритет над "искам нова кола" - и ние получаваме в ответ още неща, за които да се гневим и срещу които да недоволстваме. Дори и да ни се струва, че желанията ни са свързани с физическия животм действителните ни, силни желания рядко са. Така мисля аз.
напоследък все повече се убеждавам в това, което казваш, а именно че точно нашите желания предизвикват ответната реакция! бих искала обаче да разгранича физическите от материалните желания, има едни такива intangibles, ако мога така да ги нарека мисли, желания, мечти (между другото много е тънка нишката понякога межди мечта и желание, но все пак я има, дори и понякога да се препокриват), та тези, именно тези които някак си си пожелаваме с една друга 'сила' на разума и напълно човешките ни подтици, тези които нямат нищо общо с 'нова кола','къща', Вуте, да ме приемат в еди кое си Юни (не че има нещо лошо де, стига Юни-то да си заслужава :) ), та те, точно те са лесно 'чуваеми' и изпълними. за колата, къщата и прочее желания, мечти и молби не помагат, там си трябват пари, а те идват с работа, дори много работа, в 90% от случаите, другите 10%...нещо им се е случило :), късмет още го наричаме...или наследство, някакво стечение на обстоятелствата, etc.
но мисля си все пак, че например желанието твоят добър приятел да оздравее, да се спаси от гадната болест си е чисто от физическия свят, защото точно в него го искаш до себе си.
Да, така е. Но според "теорията" точно тези intangibles предизвикват съответните промени и настройки и във физическия свят. Разбира се, че парите най-често идват с работа, но е пълно с хора, които бачкат като хамави и пак са безпарични. Трябва да сме наясно какво и как искаме вътрешно и нематериално и тогава материалното се нарежда, за да ни осигури комфорта да продължим да имаме вътрешното. Така мисля.
така е!
не е важно колко получаваш, а колко харчиш.
за съжаление материалния свят е неизбежен, поне в този живот...
дано не загубим intangibles.
Публикуване на коментар