сложи ухо на възглавницата
слушай как шепнат за любов
перушинките
от отдавна мъртви птици
Тихичко, тихичко
протегни ръце към мен
дори да изглежда невъзможно
аз чувам плискането на водата
в банята на съседа
Тихичко, тихичко
оставям притворена вратата
на съня си, влез и убий цинизма ми
а на сутринта ще се преродим
в розови пеперуди
(между убийството и утрото ще имаме много време –
можем да
правим любов, да пием скъп алкохол
и да си говорим за книги)
1 коментара:
simple.
пп. всъщност мога да напиша много неща, но не искам. винаги си мисля, че коментирането на подобен текст е сякаш се драска по душата на автора. затова обикновено си мълча :)
Публикуване на коментар