Смешни аргументи за осиновяването

Напоследък попадам в нек’ви много смешни разговори за осиновените деца. Удивително е как разумни хора, които чувстват със сърцето си, че осиновяването е нещо прекрасно, не могат да намерят достатъчно интелектуални аргументи в негова полза и затова прибягват до глупости или откровени алогизми. Нека се спра само на три от най-популярните.
„О, прекрасно е да помогнеш на чуждо дете, доброто ще ти се върне!”
„Колко благородно да се раздаваш, щастието е в даването!”
„Чувал(а) съм, че осиновените деца са благодарни и се отплащат на осиновителите повече от родните!”

Тези три аргумента са не само същностно неверни, но могат и да доведат човек, решил да стане осиновител поради тях, до огромни, фундаментални проблеми. Нека ги разгледаме един по един.

1. „О, прекрасно е да помогнеш на чуждо дете, доброто ще ти се върне!”

Първо, осиновеното дете не е чуждо. Ако човек подхожда към него с мисълта, че е чуждо дете, което той/тя отглежда, това вече е предпоставка за провал. Самият термин „осиновяване” съдържа правилния подход – осиновеният ти е вече син/дъщеря. В руския език, между другото, терминът „одъщерявам” съществува паралелно с „осиновявам” – един от малкото случаи, в които руснаците са по-недискриминиращи по полов признак от нас. Едно осиновено дете, отглеждано със задната мисъл, че „все пак е чуждо”, неизбежно ще усети това, дори и то никога да не бъде изказано на глас. Както ще усети и другото – че осиновителят очаква някакво добро „ да му се върне” в замяна. Проблемът е особено видим при мъжете и ако ми позволите, ще направя едно не съвсем издържано от научна гледна точка предположение: мъжете винаги държат нещо да получават „в замяна” и ако може – да го получават в аванс, преди те самите да са дали. В случая с (предполагаемо) биологичните им деца мъжете подсъзнателно смятат, че все пак са получили в аванс секса с майката. Това донякъде ги успокоява. Такова нещо те обаче не са получили в случая с осиновеното дете и затова по-трудно се решават на осиновяване.

2. „Колко благородно да се раздаваш, щастието е в даването!”

Глупости. Щастието е в получаването. Когато щастието е в даването, това се нарича гордост. Осиновеното дете дава на родителя си всичко, което той/тя би могъл да желае. Всичко – радост, плач, приемане, отхвърляне, обичане. А родителят дава, защото обича и е щастлив.

3. „Чувал(а) съм, че осиновените деца са благодарни и се отплащат на осиновителите повече от родните!”

Основна, класическа грешка на родителството – да смяташ, че децата са ти длъжни за нещо, защото ги отглеждаш. Грешка, която родителите правят масово спрямо биологичните си деца, както и спрямо осиновените. Не е ли класическа репликата „Прояви малко благодарност, задето съм ти осигурил всичко!” Това изречение в различни разновидности се изрича дори и от родители, които осъзнават погрешността на тезата „благодарност в замяна на майчинство/бащинство”. Коварна грешка, която малко родители успяват напълно да избегнат.

А що се отнася до мантрата на откачената евгеника „чуждите срещу родните” и съответния предполагаем успех на родителството, свързан с неговата биологичност, ще кажа само едно: ако се вземат предвид съвременния промискуитет сред мъжете и жените и лабилността на семейството и съжителството като понятия, то дела на небиологичните деца, погрешно смятани за биологични от поне един от двамата родители, вероятно надхвърля 25%.

С други думи, да го кажа с по-кратко изречение, особено на вас мъже: най-добре избягвайте идеята за генетичен тест на децата си, за да не си създавате излишни терзания.