Мене ме нема (18+)

Един преател ми вика, тебе те нема у фесбука. Брусче, вика, ‘сички са у фесбука, тебе те нема. Аз погледнáх на другата страна, щото ми се пушеше цигара и не знам к’во е фесбук, а на тоя преател, викаме му Коти, ако му кажа, че неам идея кво е т’ва, после ше ме разнаса по квартало. У кръчмето на Сура още говорат, че до дваесе и една не съм бил ебал. Това Коти им го е разказáл, нема кой друг, щото само той беше, когато Черната Мара ме направи на две ст’инки и ма би с една торбичка от Била по главата, задето разправях, че съм я ебал много пъти в строшената къща на „Вихрен”, а тя рече още, че ‘сичките курви в квартала е питáла и ‘сичките рекли, че не съм виждал путка в живота си, освен на майка си, ама и нея даже не я помна, щото съм бил бебе. Много ме заболе тогава от таа работа, много, щото в торбичката Била имаше освен хлеба и две бири и една лютеница, дето се строши у главата ми и ‘сички си помислиха, че ми тече мозъка, домашен и едросмлян. Зат’ва запалих си цигарата и си мълчим, обаче Коти пак, нема те вика у фесбука. И тогава аз дръпвам от цигарата два-три пъти, гледам я как се скъсява под носа ми като фитил на тротилова шашка и си признавам – Коти, к’во е тв’а фесбук? Коти тоа път обаче не ми се смее, сериозно казва, Брусче, т’ва е нещо като книга у компутера, место, дето ‘секи жив човек пише и ‘сичко се пише за тебе, сичко! Що праиш, що струваш – даже със снимков мат’риал! Требвало ‘секи да си пише свойта работа у фесбука, кой е, как се казва, къде живее и к’во работи, с кого е преател и с кого се е ебал. Щото иначе, вика, се едно тия работи не са ти се случвáли. Остави, ами и мо’еш да си ‘земеш неща, дето иначе никога нема да ги скиваш и през крив макарон. Угáсих цигарата в оградата на даскала, ‘фърлих я вътре при кучето, то излезнá от колибата, подуши фасът и пак са прибра и аз му викам, нали знаеш, че аз никъде не живеем, ако не се брои бараката зад рутената къща на „Вихрен” и склада на Сура, кога ме пусне да спим там зимно време, а и както казáх, до дваесе и една изобщо не съм ебал, па аз още съм си на толко, к’во да пишем у фесбука? Обаче Коти пак, бе ти си много тъп бе, вика, аз ти казвам, нема значение бараката, склада, нито дали си „обърнáл” Черната Мара или не, нали т’ва ти разпраам! Вика, нема, вика, значение – щото не е било к’вото е било, а к’вото пише у фесбука! И у фесбука има избор – кеф ти да имаш къща у Бояна, кеф ти да жулиш онаа пичка Анджелиния Роджърс! После ме плесна по врато, ‘зема ми три цигари от четирите и повлече крак по поледицата къмто Сура. През рамо само викна, айде у Сура да ударим по едно за сгряване! Обаче аз не тръгнáх, останах си до оградата, загледáх се в кучешката колибка, вътре в тъмницата кучето нещо млящеше, сигурно си ближе кура, т’ва кучетата са на егати далаверата. Запалих последната цигара с червената запалка, дето винаги си я имам, и докато пуша в студа, това фесбук не ми излиза от главата. ‘Начи к’вото си запишеш, това! Егати, като книгата на дядо Боже! Само че по-гот, щото в книгата дядо Боже пише к’вото той реши, по негови си правила, а у фесбука явно ‘секи си пише к’вото си ще, без правила, а дядо Боже гледа и се съгласява. ‘И начи викам си, ако го намерим т’ва и се запишем, мо’ем да си живеем некъде на топло, на Карнарските острови или на Хаваите и да си имам голема къща и да ебем две мулатки напук на Мара, а като ми омръзнат, да ги отпишем и да си почнем да си ебем две руси, както си му е редът. Фърлих фаса, тоа път не беше угаснал и падна у къщичката на кучето, то изквиче и спре да млящи, така му се пада, да гу еба у сексманиака. Ша тръгвам – утивам у Сура, да разпитам Коти къде е тоo фесбук и как да се запишем у него, щото явно иначе за мене живот нема.