Защо Краят на Света не може да настъпи

Краят на Света е толкова любима и експлоатирана тема. Нелепо, при положение, че Краят на Света такъв, какъвто е дефиниран в тази тема, просто никога не може да настъпи.

Нашата лична смърт (каквото и да разбира под „смърт” всеки от нас, в зависимост от своята вяра и убеждения) не е ли равносилна на край на Света лично за нас? Ако утре загина, блъснат от автобус, за мен това би било значително по-голямо, по-драматично събитие от това полюсите на планетата Земя да се обърнат в края на 2012. Ако утре загина, за мен светът, такъв, какъвто го познавам, ще приключи. Нима за мен лично е по-страшно да загина в някакъв хипотетичен, едновременен Край с още шест-седем милиарда души, отколкото да загина сам преди този хипотетичен Край? Нима за мен е по-страшно да загина, като знам точния момент, в който това ще ми се случи, отколкото да загина неинформиран? Както повечето хора, и аз се страхувам от смъртта по един атавистичен начин, често без да зная защо, но не виждам причина да се страхувам повече от една смърт, отколкото от друга. Страхувам се от смъртта, защото бих желал засега да не умирам, страхувам се, защото смятам, че тук има неизживени неща, които бих искал да изживея в тази си форма, както има и изживени такива, които с удоволствие бих изживял отново тук и сега. Ако има нещо друго, което ме плаши в смъртта, то това е дълга, продължителна и мъчителна болка или психическо страдание преди нейното настъпване – в този смисъл един рязък и помитащ катаклизъм (обичайната форма на предсказанието за Край) би бил направо благословия от гледна точка на личните ми страхове и надежди.

Според статистиката (любимо имагинерно понятие) около 140-150 хиляди души умират всеки ден. Сто и петдесет хиляди Свята достигат своя Край всеки ден – дори днес, този ден, в който аз, ти, вие продължаваме да имаме нашите Светове, сто и петдесет хиляди души ще загубят своите.

Струва ми се, че изводът е очевиден. Всеки има свой Свят, а това означава, че онзи Общ Свят, пред чийто край треперим, изобщо не съществува. Затова и няма как да свърши.