Дж. М. Кутси
Изпитвам нужда да говоря за тази книга, преди да съм я дочел. Може би защото не зная кога ще я дочета и дали ще я дочета изобщо. Всъщност често изпитвам желание да говоря за Кутси, след като прочетох "Дневник на една лоша година". Но не мога. Не мога да говоря за всичко това. Затова "изрязах" сканирани парченца от страница 88, 89 и 90 на "...Майкъл К". Донякъде за отмъщение. Кутси сканира и изрязва парченца от читателите си и ги лепи кървящи върху бетонна стена, пред собствените им очи, бавно, донякъде с безразличие, като човек, който е загубил усещане за болка, след като по същия начин е изрязвал парчета от себе си, за да пише.
Кутси няма нищо общо с Кафка в стилово отношение. Но текстовете и на двамата могат да бъдат описани с една дума. Сам.
Имам два съвета към онези, които ще решат да се захванат с Кутси.
Първият е: ако се чувствате самотни, не го четете. Може да ви довърши.
А вторият е: ако се чувствате самотни, прочетете го. Може да ви спаси.
 |
| Ден след ден ще клюмват и постепенно ще загиват, докато аз съм тук, в планините. |
 |
| ...със сигурност сега, когато аз съм единственият на света, който знае къде се намирам, мога да смятам себе си за изгубен. |
 |
| Очевидно не му оставаше друго, освен да живее. |
 |
| ...и най-доброто, което изглежда можеше да стори, беше да чака. |
------------------
*"Живот и страдания на Майкъл К", Дж. М. Кутси, издателство "Жанет 45" 2010 г., превод Надежда Радулова
Източник на първата фотография: част от корицата на българското издание, худ. Хр. Гочев
Източник на последната фотография: Интернет
0 коментара:
Публикуване на коментар