мълчи като котка, бездомна
ако се събудиш
какво държиш в ръка
Прозорците са плоско разделение
между хора и улици
въображаема романтична книга
с изходи
през прозорците се надвесват жулиети
влизат лъчите на слънцето
изхвърля се боклук стрелят снайперисти
едни и същи прозорци могат да бъдат
моето сърце или не
капят капки по перваза
над нулата е, време за празнуване
всички спят
Шумът на града е заседнал в костите
понякога пробожда като херния
тежи като няколко излишни килограма
около бъбреците
задъхан е, като идеалния мъж
след препиване
прохърква, дави се в хриповете на боклукчийските
камиони, на далечните автобуси изгубени
в затворения за ремонт булевард
в заклещени стъпки по общото стълбище
гургуленето на сините гълъби под покрива
в ужасната липса на думи
на разсъмване която се провижда
през цепнатината между вратата и прага
да свети забравена
някъде вън
Нощем вятърът в стаята
се възползва от тавтологии, свири на радиатора
като слепец на хармоника
ако се събудиш
какво държиш в ръката си?
Не се бой от вятъра.
Държиш ръката ми.
7 коментара:
Прекрасно.
P.S. Меланхолия - също. Не знаех къде да коментирам... :)
Прозорците са плоско разделение
между хора и улици
Не знам как... Всъщност знам: талант.
Докато има някой, който да ти държи ръката, независимо дали сънуваш или си буден няма нищо страшно във вятъра и заплахата на Меланхолия дори е поносима.
Интересен филм, Марк,предизвикателство е за съзнанието да живее в паралелни светове!
Музиката и ефектите са невероятни!
Браво за попадението!:)
Благодаря, Антония.
А за Меланхолия-та - нарочно го сложих в колонката, а не в постинг, защото не знаех какво да пиша за него. За ЛФТ се колебая в оценките си между двете крайности, но от този филм си "извадих" ценни моменти.
Амелия, благодаря ти, много мил коментар. Но мисля, че това са просто моментни проблясъци.
Енджи - чак сега зацепих, че има връзка между последния ми текст и видеото от Меланхолия... Не съм го мислил така, но щом се е получило, значи така е трябвало.
EliNeli
Марк, когато имам нужда от шал съм тук. В топлото на думичките ти човек може да си открие Чудото, което премества лошото от реалността надругаде. Остава само вкусът на пожеланата (или пожелателната) действителност - красивата.
Благодаря.
Публикуване на коментар