Жабче върху стряхата

малко е да се каже, че хората се чувстват странно
в телата си
аз например понякога гледам света
съвсем неподвижно и сякаш
съм извънземен, в затвор от месо

сънищата и реалния свят са две различни места
чудя се дали
хората, които трудно заспиват, намират сънищата за безсмислица
а хората, които спят много и трудно се будят
намират реалния живот за безсмислен?
надали
някои от най-големите мечтатели спят малко и трудно
а може би светът е само един?

Сън:
Камината без огън
като стара студена вагина изплюва
в дома ми посред нощ
на Бъдни Вечер
Дядо Коледа.
Гледаме се, не разговаряме. Той е хилав, без брада,
и не оставя никакви подаръци под малката елха.
Дори не тръгва.
Просто стои там, пред черната дупка,
докато сънят приключи.
Край на съня.

отдаваме голямо значение на живота си
това е инстинкт
значи в него все трябва да има нещо ценно
нали инстинктите защитават ценните неща в нас, за да не се налага да ги разбираме

струва ни се, че живеенето е продължително състояние, а умирането –
еднократен, мигновен акт
ако обаче възприемаме всичко погрешно? ако живеенето е мигновен акт,
а умирането е продължително състояние?
нещастни ли бихме били тогава, или щастливи и бихме ли разменили думите
живот и смърт в семантичния океан на речта, с която един-друг
се лъжем?

Това усещане ще бъде непознато.
Реалност и абстракция престават да са противоположности.
Сърцето се превръща в жабче върху стряхата, което гледа от високо
улицата.