tag:blogger.com,1999:blog-5300145914166855272012-01-30T16:58:01.788+02:00simple.Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.comBlogger7831100tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-3647903814528237552012-01-25T10:28:00.002+02:002012-01-25T10:28:59.246+02:00

малко е да се каже, че хората се чувстват странно в телата си аз например понякога гледам света съвсем неподвижно и сякаш съм извънземен, в затвор от месо сънищата и реалния свят са две различни места чудя се дали хората, които трудно заспиват, намират сънищата за безсмислица а хората, които спят много и трудно се будят намират реалния живот за безсмислен? надали някои от най-големите мечтатели

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-12471742741812893922012-01-24T15:32:00.001+02:002012-01-24T15:33:30.852+02:00

Нощем вятърът в стаята мълчи като котка, бездомна ако се събудиш какво държиш в ръка Прозорците са плоско разделение между хора и улици въображаема романтична книга с изходи през прозорците се надвесват жулиети влизат лъчите на слънцето изхвърля се боклук стрелят снайперисти едни и същи прозорци могат да бъдат моето сърце или не капят капки по перваза над нулата е, време за празнуване всички

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-81750694107543142422012-01-20T10:18:00.005+02:002012-01-20T17:26:32.397+02:00

Един преател ми вика, тебе те нема у фесбука. Брусче, вика, ‘сички са у фесбука, тебе те нема. Аз погледнáх на другата страна, щото ми се пушеше цигара и не знам к’во е фесбук, а на тоя преател, викаме му Коти, ако му кажа, че неам идея кво е т’ва, после ше ме разнаса по квартало. У кръчмето на Сура още говорат, че до дваесе и една не съм бил ебал. Това Коти им го е разказáл, нема кой друг, щото

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-7461123038012502092012-01-19T10:00:00.004+02:002012-01-19T17:44:30.480+02:00

Кратко представяне на "Живот и страдания на Майкъл К"*Дж. М. Кутси Изпитвам нужда да говоря за тази книга, преди да съм я дочел. Може би защото не зная кога ще я дочета и дали ще я дочета изобщо. Всъщност често изпитвам желание да говоря за Кутси, след като прочетох "Дневник на една лоша година". Но не мога. Не мога да говоря за всичко това. Затова "изрязах"  сканирани парченца от страница 88,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-86446246338338585282012-01-18T10:20:00.004+02:002012-01-18T14:22:33.207+02:00

В последно време изследвам любителски теорията за кризата на средната възраст (към по-младите читатели: не бързайте да си тръгвате от темата!). Откривам удивително интересни неща, както и някои прости отговори на сложни въпроси, валидни за всяка възраст – и вероятно ще пиша за това скоро. Но днес искам да споделя нещо, на което попаднах, докато ровех по темата за кризата и което, смятам, ще бъде

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-7492694245302373622012-01-17T08:56:00.001+02:002012-01-17T09:26:40.956+02:00

гледаш напред гледаш назад оглеждаш се наляво-надясно за да не се блъснеш в други хора, които се оглеждат гледаш във всички посоки но нищо не виждаш погледни навътре може би е там . когато нямаш какво да кажеш винаги можеш да говориш за сънища . откъслечни успехи изграждат илюзията ни за власт като глупавата убеденост на пуйката, че щом е клъвнала едно зърно, ще клъвне и следващото без да се

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-57866882394232643192012-01-16T14:51:00.001+02:002012-01-17T08:20:28.684+02:00

Опять дают задержку до восьми,И граждане покорно засыпают.Мне это надоело, черт возьми,И я лечу туда, где принимают!                     "Москва-Одесса" (Высоцкий Владимир) *** Забавих ход, изостанах. След време престанах да виждам гърбовете на другите. Успокоих се. Край мен безлистни шипки клатеха плодовете си както преди. *** Не зная много неща. Телом съм тук. Това е едното. Друго? Друго

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-23621284113771568242012-01-12T09:15:00.004+02:002012-01-14T23:03:30.955+02:00

Терелебумбум Терелебумбум е планета, на която всички завеси са розови. На латиница се пише Terellebumbumm, международният знак върху стикерите на терелебумбумските космически кораби е TB, да не се бърка с TM, което е Туркменистан и TR, което е Турция, които дори не са планети. Валутата на Терелебумбум е терелебумбумски сукинсин, което се съкращава от централната банка на Канада – единствената,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-82541319995090509682012-01-11T09:46:00.004+02:002012-01-11T10:41:27.822+02:00

- Дай една баничка – викам и се почесвам неловко по тила, зад лявото ухо. Момчето зад щанда в баничарницата ме гледа подозрително, погледът му се спуска от златните рамки на очилата ми по яката на ризата ми, надолу копче по копче, през токата на колана и синкавата гънка на дънките върху оная ми работа, после по крачолите и леко издутите от седене колене чак до немарковите ми, но добри обувки.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-50083665128365064052012-01-10T14:45:00.001+02:002012-01-10T15:37:24.554+02:00

Ненужно, но все пак налично въведение Има толкова много празни места между хората. Сякаш вятър е минал през суха гора. Има толкова много закъснели полети, недоставени пици и отказани поръчки за таксита посред нощ. Мамма миа. Да се напием ли? Въпросът "какво ни остава?" в случая е неуместен. Остава ни да не се напием, както и комбинация от да не се напием и хиляди други неща, глаголи, правения.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-80820817031074268452012-01-10T09:58:00.000+02:002012-01-10T09:58:27.850+02:00

Краят на Света е толкова любима и експлоатирана тема. Нелепо, при положение, че Краят на Света такъв, какъвто е дефиниран в тази тема, просто никога не може да настъпи. Нашата лична смърт (каквото и да разбира под „смърт” всеки от нас, в зависимост от своята вяра и убеждения) не е ли равносилна на край на Света лично за нас? Ако утре загина, блъснат от автобус, за мен това би било значително

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-6150584077723919122011-12-29T10:57:00.000+02:002011-12-29T10:57:23.483+02:00

Напоследък попадам в нек’ви много смешни разговори за осиновените деца. Удивително е как разумни хора, които чувстват със сърцето си, че осиновяването е нещо прекрасно, не могат да намерят достатъчно интелектуални аргументи в негова полза и затова прибягват до глупости или откровени алогизми. Нека се спра само на три от най-популярните. „О, прекрасно е да помогнеш на чуждо дете, доброто ще ти се

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-30606746591638566462011-12-27T15:14:00.000+02:002011-12-27T15:14:23.771+02:00

В квартала, в който работя, там се и подстригвам – на едно от двете възможни места. На три минути път от удобния ми хемороидогенен офис стол се намират Лелята и the Babe Place. Лелята се казва Васка, или Наска, и се труди в малък фризьорски салон с още една полу-леля-маникюристка и една направо баба, спец по женски прически. Винаги, когато избера Лелята за своя сасон, наблюдавам в огледалото

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-69007842770318420252011-12-21T14:40:00.000+02:002011-12-21T14:40:05.524+02:00

Пенко го е налегнала егати тъгата. От години е така и вече не вярва да има оправия. В магазина му връщат пет стотинки ресто за едно кисело мляко, Пенко ги гледа и си вика, егати тъжните пет ст’инки, задръжте ги. А продавачката му отговаря, е как бе (усмихва се), пари са си това. Пенко прибира с нежелание тъжните пет стотинки, не му се спори с продавачки, такива пълнички, усмихнати, налети с

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-70996198613696549142011-12-21T09:08:00.003+02:002011-12-21T09:14:49.788+02:00

Тази Kоледа Ванката реши да се влюби в нещо по-така. След известно проучване си избра смартфона Нокия Hush8000, „тънък и лек смартфон с най-ярък на света 3.5 инчов дисплей с технология ClearBlack”, уай-фай, компас, последен клас стандарт за пренос на данни и пълен декодиран набор с играта Angry Birds. На пазара имаше, разбира се, и по-скъпи телефони, но Ванката за толкова имаше възможност, понеже

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-78778826523191544022011-12-19T09:30:00.000+02:002011-12-19T09:30:25.654+02:00

Понякога ми се струва, че човешкото спокойствие е равносилно на глупост. Това вероятно не важи за няколко просветени полубожества или гуру, с които все още не съм се запознал лично. В общия случай хората са неспособни да усмирят несъответствието между постоянството, нужно за осъществяване на мечтите им и нетърпението на стомасите и половите им органи и за да не полудеят, избират глупостта.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-63380287474966529582011-12-15T22:08:00.001+02:002011-12-15T22:09:15.861+02:00

Тихичко, тихичко сложи ухо на възглавницата слушай как шепнат за любов перушинките от отдавна мъртви птици Тихичко, тихичко протегни ръце към мен дори да изглежда невъзможно аз чувам плискането на водата в банята на съседа Тихичко, тихичко оставям притворена вратата на съня си, влез и убий цинизма ми а на сутринта ще се преродим в розови пеперуди (между убийството и утрото ще имаме много време

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-79316453203630278812011-12-14T11:04:00.002+02:002011-12-14T11:04:45.441+02:00

Страхът си тръгваше насън облякъл сиви, влажни дрипи. Заспиваш и всичко е наред. Сламено легло и сняг, който се топи по пътя към земята. Увити в своите палта улиците не спят. Сънят е тежък като илюзия, нежелан, сам. Кои граници съществуват, никои сякаш, граници на мисълта, на чувствата – любов, омраза – на телесните желания, глад, жажда, търсене на оргазъм. Смело ходим по ръба, страхливо пием

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-64984878054673275232011-12-13T06:34:00.001+02:002011-12-13T06:36:34.340+02:00

Странно, изгледах почти цял филм на Nat. Geo. за навлизането на пластичната хирургия сред мъжете. Част от филма разказваше за мотивацията на един, който си направи импланти над гръдните мускули и в прасците, за да остане по-дълго на пазара на манекени на бельо. Друг пък си вложи импланти в задника („най-големите и болезнени импланти на пазара”, според доктора), за да получи по-закръглено, "

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-88472071829044996692011-12-12T20:14:00.001+02:002011-12-12T20:16:48.249+02:00

Не бива да се поднасят безразборни жертви на бога. Преходих бос по мраморния под между банята и спалнята, копринени възглавници на пода отбелязваха мястото, където бях проспал следобеда. Серит и Сирт, слугите ми, източени като фламингови птици, розови и голи, стояха на пост до импровизираното ми ложе. Покрай източната стена имаше огледало от персийска слюда, спрях, огледах тялото си, глава

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-77558689189600396192011-12-10T07:59:00.001+02:002011-12-10T08:03:00.552+02:00

Прасенцето се събуди и си помисли, о каква хубава, дъждовноснежна сутрин. Днес ще дойдат извънземните. Протегна се и се измъкна от топлата слама, почеса гръбчето си в дървената стена на обора и заситни към копанката със сутрешно кафе, горещо, но блудкаво. Докато сърбаше с цигара между зъбите, прасенцето си мислеше за дреболии: за маникюра си, за твърдо сварено яйце, за туршия от червени домати (

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-752120350699974662011-12-09T16:04:00.002+02:002011-12-09T16:06:11.829+02:00

Една почтитъмнина се е спуснала над хората, автомобилите и сградите, тя не е истинска тъмнина, но дори донякъде е по-лоша. Тя залъгва жените, загърнати в черни палта и брадясалите мъже в мръсните таксита, детето с азиатски черти, което проси на площада с натрошените кални плочки и кучето, полегнало върху паметната плоча на някакъв отдавна мъртъв човек, че има шанс да се развидели, но вече е

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-24405690461694358302011-12-08T21:21:00.000+02:002011-12-08T21:21:20.114+02:00

Каквото и да кажа, ще бъде малко не мога да си обясня как хората остават деца в големите си мускули, в големите претенции за своите големи постижения укриват мънички, треперещи усмивки планини, покрай които минавам, за да се върна при теб, изглеждат толкова високи и измъчени от някогашни катаклизми, изкривени в опита си да се откъснат от земята слънцето очакването за завършеност на пътя и все

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-26903858952495392732011-12-05T11:44:00.005+02:002011-12-05T14:35:40.763+02:00

Не си спомням да съм записвал музика, откакто музиката се дигитализира. Правил съм десетки компилации с емпетройки и съм ги прогарял на дискове, но истински запис не съм правил от много години. Седяхме с Гошо в неговата стая – той беше самó дете и си имаше собствена стая – и слушахме на неговия двукасетъчен „Универсум” всичко, което ни попадаше и можеше да бъде определено като рок. Когато

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-47327351599415336752011-12-01T13:14:00.002+02:002011-12-01T13:16:09.792+02:00

Имало едно време две пилета-петлета, едно бяло и едно червено. Те се заврели в хамбара да търсят житце. Тук - житце, там - житце, няма житце. Накрая в един ъгъл открили голяма каца и решили да проверят какво има в нея. Подхвръкнали те до ръба на кацата - до толкова им стигали силите - и без да се огледат, скок - в нея! А вътре дедо Жебо си държал кълчищата. Видели петлетата, че в кацата нямало

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-38384479354667160002011-12-01T09:31:00.001+02:002011-12-01T09:32:42.730+02:00

Остава малко и есента ще бъде само късче смях прищипано с презрамката на сутиена на зимата. Ще стане мрачно, даже някак весело ще се разпадат светлинки по жиците със формата на краставици над трамваите ще бляскат влажни електрокуции като миражи в просешки очи които търсят в зимата гърма на лятна буря които запълват Коледата на света като надървен пенсионер повикан да замести пролетта излязла в

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-657541373273456502011-11-30T19:15:00.000+02:002011-11-30T19:15:13.646+02:00

Ще ми купите ли Очи, господине, за да виждам рибарските къщи по хълма Ръце господине, за да пипам наболата си брада Крака господине, за да ги размахвам от високото столче на бара Нос, господине, за да душа ъглите на чуждото щастие И кур, господине, за да ги препикавам Аз отдавна съм тук, господине Аз отдавна съм луд, но милея за род и родина Само вие ей тъй да се дръпнете, че главата ми

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-85041069825359106442011-11-30T13:00:00.001+02:002011-11-30T13:02:17.667+02:00

everything comes and goes everything bounces and flows everything falls from the sky while you sleep with your heart beating wild and the whole wide world spinning round like it was christmas day uhuu you put colours on faded blue uhuu you and me we're gonna walk across the seas and travel through the summers with a faith as big as trees uhuu big big world don't cry tonight all the stars are out

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-62532967183992408782011-11-29T15:51:00.001+02:002011-11-29T15:52:15.852+02:00

старецът с вълнените гащи, с насълзените сини очи с патерицата, излъскана от разнасяне, едва крета през битпазара за зеленчуци и дреболии и сякаш с всяка стъпка става все по-нисичък, а бабичката, която крета до него го държи под ръка и го гледа така сякаш лети

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-70161174601372147372011-11-24T13:21:00.006+02:002011-11-24T13:58:07.305+02:00

Лучано Павароти се измъкна изпод вратата и си заподсвирква, мустаците му затрепкаха покрай мелодията, импровизираше с едно от парчетата от „Коса”. Луцио се показа веднага след него и тъй като Лучано Павароти не се бе отместил достатъчно, Луцио заби нос в дупето му. Мръдни бе, дебел, изръмжа той, но Лучано Павароти продължи да си свирука и изобщо не се помести. Майката на Лучано Павароти и Луцио

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-73703312682298076012011-11-22T13:13:00.000+02:002011-11-22T13:13:53.063+02:00

затворих очи и притиснах лице в мокрия пясък оставих отпечатък, знак който никой не може да разчете *** Гърбавите улици са като камък на шията с много дупки, от които стърчат телата на пропаднали гълъби прошумоляват опаковки от бонбони между пръстите глави[те ни] поставени в зелен класьор изсъхват за поколенията *** за сбогом допираме си човките сякаш се целуваме *** на брега лежат

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-30207831616146721242011-11-21T15:53:00.000+02:002011-11-21T15:53:01.269+02:00

Напоследък доста разсъждавам за поколението си, както се вижда и от някои от последните ми публикации. За кратко време си промених неколкократно мнението за тежестите и обремененостите, за възможностите и талантите на Поколението Хикс – мъжете и жените между трийсет и четиридесет години. Честно казано, повече разсъждавах за мъжете – първо, защото егото ми ликува, когато размишлявам, макар и

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-91756409475258605302011-11-21T10:51:00.008+02:002011-11-21T13:41:14.297+02:00

Влизам си в спалнята и какво да видя на леглото? Не, не е жена ми с любовник, ще ви се! Аз не съм женен. Точно в средата на кувертюрата с лотоси са кацнали три летящи чинии. Те са с размера на обикновени чинии за супа, от онези по-дълбоките, ама все едно обърнати наопаки. На трите летящи чинии се отварят вертикално врати, отвътре се спускат стълбички, облети в различна на цвят светлина – лявата

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-15918690647670584682011-11-17T12:44:00.000+02:002011-11-17T12:44:34.715+02:00

Вървя по ръба. Той ми се струва най-здравото място на този свят. Вървя по ръба между черното и бялото, вървя натам, накъдето ме води той. Имам чувството, че ако стъпя в черното, ще пропадна в катрана, в ада, ще потъна от собствената си тежест до някакво най-долно дъно, на което, въпреки диаболичната надежда, не ще намеря отговори. А, струва ми се, ако пък стъпя в бялото, има опасност да се

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-15139670472587454692011-11-17T10:54:00.000+02:002011-11-17T10:54:16.690+02:00

Странни дни странни хора странен човек на пътя непознати дни непознати хора врати врати отвътре врати отвън странни страдания странни занимания сън врати, прозорци сън между безсъния неистинска умора начало на света край на света няма кого да обичаш? започва някакво предаване за събуждане стени един стар мотел с бунгала мотел за хората които свършват бавно край.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-60575999602074993512011-11-15T08:47:00.000+02:002011-11-15T08:47:27.295+02:00

Ние сме поколението, което никой не търсеше. Затова трябваше сами да намираме себе си. Ни сме мъжете, които трябваше да се откажат от вярата си, за да запазят любовта си. Онези, които не успяха, загубиха и двете. Ние бяхме учени да обичаме държавата си и затова намразихме родината си. Ние свирехме на китари с метални струни, от които връхчетата на пръстите ни загрубяваха. Но въпреки мазолите

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-74455561666705931442011-11-11T10:52:00.004+02:002011-11-11T14:36:01.273+02:00

Не винаги, когато ме викаш, те чувам. Може би защото шумно преглъщам натрошени стъкла от миналото. Не винаги, когато ме галиш, те усещам. Може би защото свличам поредната изсъхнала и отречена кожа от себе си. Не винаги, когато те боли, те успокоявам. Може би защото чувствам болката ти като своя и очаквам ти да успокоиш мен. Понякога, точно когато те побиват тръпки от тъмнината, аз нарочно

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-60941787455835516542011-11-10T14:00:00.002+02:002011-11-10T14:00:41.240+02:00

Ако един на друг чувахме мислите си, щяхме да загубим способността си да се държим достойно. Да се държиш достойно означава да преминеш през глутницата спонтанни гласове в главата си, през калните реки на мислите, наслоени от живота, от ограбеното или щастливо детство, от добрия дядо и грозната първа любовница и да излезеш от другата страна с едно нормално „Здравей”. По никакъв начин не искам

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-46698560324230168052011-11-09T09:05:00.000+02:002011-11-09T09:05:49.903+02:00

Една ми ти сила тече по вените вируси се разпространяват из въздуха а двигателят мърка като стомаха на котка пред взривяване. Става късно, думите се наместват не като парчета от пъзел, а като шоколадови бонбони в кръгла купа, едни върху други, размекнати от топлината, залепнали, за да рисуват с шоколад сърца и други вещи по стъклото. Едни дънки марка B.Out излизат сами нанякъде, втвърдени от

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-64972061434213995362011-11-08T09:27:00.003+02:002011-11-08T09:31:36.295+02:00

- Ей, чш! –човекът, който се бе настанил безцеремонно на пейката до г-н Енотич без да попита „може ли”, го побутна с лакът. Вешко Енотич, по-известен само като г-н Енотич, библиотекар в общинската библиотека на град С., не посмя да се обърне и да срещне очите на непознатия, а само тихичко попита: - К’во. - Искаш ли да станеш любовник? При това пряко, смело и открито предложение любопитството на

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-64120874273300318532011-11-07T09:41:00.006+02:002011-11-08T09:28:04.311+02:00

Г-н Енотич най-накрая се осмели да се представи в Егосинк, като посетител, може би бъдещ клиент. Служителите го посрещнаха любезно, макар и до известна степен резервирано, тъй като Вешко Енотич, по-известен само като г-н Енотич, не представляваше нищо особено от гледна точка на егоистичния асинхрон, с чиято настройка и лечение хората от Егосинк си изкарваха парите (при това добри пари поне що се

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-28434039842273006142011-11-03T09:11:00.001+02:002011-11-03T14:46:26.914+02:00

Мъгла се е спуснала в ледената утрин, виси на няколко метра от земята. Ако пътуваш на изток, ще видиш как слънцето плъзга лъчите си по повърхността, провира се в цепнатината между облаците и полето, сякаш иска да ти избоде очите. *** Понякога ми се иска личността ми да се разпадне и будистки да се слея с цялото за да разбера най-после има ли цяло или всичко е едно нищо. Нищо. Едно нищо все

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-57627678740058473662011-10-27T12:47:00.002+03:002011-10-27T16:50:54.964+03:00

Контра на стъпките ми са многото риби, които хванах на сън. Бяхме с тебе, любима, край езеро с бели върби. Беше тихо ловене, без мъчни, усукани корди, ти седеше до мене и сякаш тревата звънтеше в акорди. Сякаш даже и тук, римувано всичко си пасна, със гъстите клони, с разходките и с една безопасна, с която бях стегнал провисналите си панталони. Този сън беше лек и ефирен, като терапия без

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-62759321659711684492011-10-25T12:21:00.004+03:002011-10-26T12:36:14.596+03:00

Иво, синът на кмета, беше извел Мери в храстите над селото, за да и покаже „златната дренка”. Иво не говореше с Мери в селото, защото Мери беше циганка. Иво не я обичаше, а и в храстите над селото нямаше никаква златна дренка. Той само искаше да я чука. Тя се дърпаше. Баща му, кметът, не му разрешаваше да обича циганите. Иво я натисна с лакът, другата му ръка се пъхна между топлите и бедра, а

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-34137885826647454282011-10-24T11:33:00.004+03:002011-10-24T12:30:17.049+03:00

Валери запази последните промени в таблицата с финансовите отчети и затвори програмата. Срещу него, точно зад екрана на компютъра, се блещеше големият панорамен прозорец към Витоша, по който се стичаха ледените струи на есенния дъжд. Планината се виждаше само като мътен, мрачен силует и в тази сива картина мониторът на Валери се вписваше ярко като весело изкуствено спасение. Валери мразеше името

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-12672082284546906702011-10-20T10:32:00.010+03:002011-10-20T13:14:31.269+03:00

Днес тук ще се случи нещо, което до сега май не се е случвало – авторът на този блог ще говори за музика. Тази публикация обаче не е импулсивна – тя е резултат от много години упорит труд и тестване на агресивни и не толкова агресивни музикални субстанции върху мозъка по време на шофиране. Като всеки уважаващ себе си недоучен, авторът, разбира се, е провеждал тези експерименти върху себе си.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-49402955119749473022011-10-19T09:09:00.001+03:002011-10-19T11:28:05.040+03:00

Утвърждаването на паротидната симптоматика при хуманоидите от трети разред (идиосинкратичен електорален хуманоид или хомо електоралис) води до патологични изменения не само на устната кухина, но и на цялата черепна и лицева структура. Заболяването е известно като електоралнопаротиден синдром и се обостря по време на избори. Засегнатите индивиди оставят семейните си и трудови задължения и изпадат

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-47748414211132889602011-10-18T14:04:00.003+03:002011-10-18T14:10:06.021+03:00

Износен Ще се износиш от работа, млад ще се износиш от толкова грижи, казваха му хората. Той не вярваше на хората. Обаче един ден се погледна в огледалото – беше станал прозрачен, заоблен, всичките му ръбове бяха изчезнали. Полека-лека щеше да се заглади съвсем, да се изтърка и да изчезне като гумичка в ръката на прилежен, но слаб в правописа ученик. Глава Пиенето ще ти изяде главата, казваха

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-70004067356600319272011-10-17T13:22:00.004+03:002011-10-19T17:37:44.919+03:00

ИКЕА и Фейсбук са корпорации на бедните. Работата е там, че консуматорското общество се базира на наличен ресурс. Първата стъпка в неговото развитие беше да не признава, че този ресурс е ограничен – в резултат на това ние, зомбитата, заживяхме с мисълта, че всички имаме право на имение като това на Ричард Брансън и на тълпа почитатели като тази на Слави Трифонов, включително балета. Сега,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-34742723825040929142011-10-14T13:30:00.003+03:002011-10-14T14:42:03.612+03:00

Аз съм особено същество. Наричам се кучепът. Наричам се възвратно, сам себе си наричам така, тъй като няма кой друг да ме нарече правилно. На пръв ваш поглед представлявам обикновено наглед улично куче, което ходи леко замаяно по павирана улица. В действителност кучешката част и уличната част са двете части на едно неразделимо същество. Затова кучето у мен никога не лети, дори не тича – защото

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-15612492443131713832011-10-13T14:19:00.002+03:002011-10-13T16:48:22.814+03:00

О не-не, ти ‘що мислиш така аз не бързам, туй сий твоя идея не ме пипай, махни таз ръка аз ще седна ей тук да се сгрея Ай кажи ти на колко си, да? Аз съм някъде там и без малко колко пъти съм идвал в града само дай ми маршрути за свалка И зачитам по книга на ден имам диплома за калорифер мен ме знаят, разчитат на мен а на село ми викат шерифа Някой казв@л ли ти е бонбон щот ме хвалят през ден

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-53588560664985815752011-10-12T13:37:00.005+03:002011-10-12T14:49:23.360+03:00

Бай Симо Бунара живееше в село С. в Добруджа, съвсем до морето. Правеше каквото прави, друго да не е, бай Симо копаеше бунара на баща си. Бай Симо беше на осемдесет и три, когато изчезна, а когато бил на осем, баща му започнал да копае кладенец в скалите под къщата им. Било му отколешна мечта да си има "негова си вода" и той хванал кирката, въпреки че всички разбирачи в селото твърдели, че в „тоа

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-3378814657753575362011-10-05T09:58:00.001+03:002011-10-05T10:08:00.902+03:00

Очевидно е, че социалните мрежи са нещо повече от платформи за контакт с бивши съученици и емигрирали роднини. Това вече всеки го вижда. Те са и нещо повече дори от място за търсене на безразборен секс или терен за напиване. Социалните мрежи са бърз и гъвкав начин за виртуално организиране на невиртуални политически прояви – на протести, революции, бандитски изстъпления и масови побоища. Тоест –

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-53869068901345342162011-10-04T09:03:00.000+03:002011-10-04T09:03:07.464+03:00

Не позволявай на дома да се превърне в проста къща, със стълбище без парапет където същите сме уж, а в пет без пет затръшваме очи. Не позволявай на дома да се изпразва с отваряне на входната врата, със оределите милувки, и с къси парцаливи връзки нанизани в онези гуменки най-долу в шкафа за обувки.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-30031775521988547482011-10-03T10:39:00.008+03:002011-10-03T11:05:28.028+03:00

От известно време в мен се борят екологичното съзнание и нежеланието да се отказвам от определени цивилизационни благини. Никога не съм виждал смисъл в екологичния фашизъм, смятам го за толкова вреден, колкото и политическия такъв. В същото време съм убеден, че личните решения и действия променят света и затова се опитвам да мисля в съвсем личен план за найлоновите торбички, пластмасовите бутилки

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-59003792924141950952011-09-29T14:28:00.003+03:002011-09-29T18:44:53.700+03:00

Хората, които протестират, смятат, че това може да доведе до промяна на определени параметри на системата, които не са изгодни за тях. За съжаление това не е възможно, тъй като промяната на някакъв параметър на системата се отразява като реципрочна промяна в друг параметър, някъде другаде в системата. Нещо като закона за запазване на енергията. Дори и в определен момент да изглежда, че протестът

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-80727888939043548862011-09-28T14:05:00.001+03:002011-09-28T15:02:20.228+03:00

Вместо да се влюби в отражението си в езеро, днешният нарцисист се взира с обожание в собствената си Фейсбук страница. Дарън Флийт Завладян от неутолима суета, Нарцис бил подмамен до едно езеро от древногръцката богиня Немезида. Той се влюбил в собственото си отражение... и загинал в състояние на постоянно себеобожание, парализиран от собствената си красота. Далеч не само символична

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-5036124398244729192011-09-27T13:25:00.003+03:002011-09-27T17:33:47.957+03:00

Все за нежност ми се иска да пиша, а изпод пръстите ми изтича пясък, между зъбите ми хруска пясък, миглите ми, влажни, са покрити с полепнал пясък и в мислите ми е пустиня. Е, пустините не са само лоши. Има пустиня, например, в която изгубен пилот среща вълшебно дете. Има пустини, в които оазисите не са миражи. Под японската вишна дебне черна котка. Дали това е някакъв знак? Знак, знак, все

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-32183156749039818352011-09-16T20:44:00.000+03:002011-09-16T20:44:16.950+03:00

Да си измислям думички, скъпа моя, е разбиваща утробата работа, като ловец на раци останал самичък на кораба в търсене на дълбоко потънали клетки с примамка в студени води. Няма разлика колко държиш в наличност, кредита на доверие е последната сламка. Някой живял ли е, ако не е живял? Някой останал ли е на този остров, с потънали в джоба студени ръце. Колко сенки са нужни да кажеш обичам те?

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-2326972509411420852011-09-16T13:41:00.003+03:002011-09-16T13:44:14.231+03:00

На нещата, които сякаш не съществуват. Жонтременти е нещо, което плува в небето над сивите облаци, там където е скришно да знаеш и да дъвчеш ментолки със захар кристал. В Жонтременти ще бъдеш единствен, желан пожелателен (като условно наклонение) под брезите във свежата кал, изсвирен с уста мелодичен сигнал. То е нещо като случаен приятел, забравен под стара саксия със кактуси. Или нещо

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-71981407002930617682011-09-14T21:23:00.001+03:002011-09-14T21:24:56.725+03:00

Най-интересното нещо в главата ми беше цигарата, забита в устата ми. Чаках. Чаках вече с дни вдъхновението да замести разбирането, успокоението и възбудата от бездействието. В огледалото срещу мен един мъж на близка до средна възраст се хилеше, понякога държеше главата си в ръце, рошеше косите си, все още изцяло брюнет, без грам бели косми, търкаше нежно гърдите си през ризата сива, с известно

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-73697825124776981892011-08-23T14:28:00.007+03:002011-08-23T14:59:00.019+03:00

Днес случайно попаднах на сайта на сиенен. Не че иначе не се досещам, че се именува сиенен дот ком – просто обикновено не го чета. Но, както казах, днес случайно попаднах в него и той ме погълна за цели пет-десет минути, след което ме изплю на парцал. Без пряка връзка с горното, но „харесването” и коментирането във Фейсбук не ви ли прилича на кучешкото препикаване на гумите на спрял автомобил,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-23789466369044582662011-08-19T09:15:00.008+03:002011-08-19T13:57:33.081+03:00

„Истината е само момент от фалша”Ги Дебор - Какво учихте днес в училище?- Ами за ситуационистите. - ? [сбърчване на вежди и въпросително накланяне на глава] - Те са нещо като комунистите, но се разхождат повече из града… Това е въображаем диалог. Никой не учи в училище за ситуационистите. Забранено е от системата, наречена наводнение от информационна кал. Да, в училище аз днес учих за

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-71725812142515645592011-08-17T09:16:00.001+03:002011-08-17T09:35:10.789+03:00

Бенó бе останал сам на Земята. Просто една сутрин се събуди и установи, че освен него на планетата нямаше никого. Разбира се фактът, че Бенó не виждаше никого около себе си не представляваше практическо доказателство, че бе сам на Земята. Въпреки това Бенó просто знаеше, беше уверен, че няма нужда да ходи пеша до Индия, за да се увери в самотата си. Просто през нощта беше станало нещо и Бенó

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-28216591134222945752011-08-16T15:24:00.005+03:002011-08-17T13:26:09.268+03:00

Що за идея е това, какъв е нейният смисъл? Хора, които по силата на обстоятелствата, или направо по принуда и неизбежност, са били заедно за 4-5 години след това се пръскат по широкия свят и пет, десет, двайсет години по-късно настоятелно харчат усилия и средства, за да си организират срещи? За мен това е лицемерие, самоизтезание, граничещо с мазохизъм. Или монументална егоцентричност. Я да им

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com15tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-1730284223977747722011-08-15T12:22:00.000+03:002011-08-15T12:22:47.432+03:00

Понякога, в тъмните нощи, колелото спира да се върти. Тогава всички вие, кукувици, накацали по голи клони, всички вие, таралежи под своите круши, замръзвате на място. Не дишате, не мърдате, само леко сумтите срещу небивалата тишина. В такива нощи светът е обхванат от самосъжаление, от някакво грипозно състояние с подсмърчане и фебрилни гърчове. Следва припадък, кратка, безболезнена кома. Забрава

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-42692429677052350762011-08-15T09:18:00.001+03:002011-08-15T09:19:43.874+03:00

Капитан Симон бил пилот на галактически граничен кръстосвач и не можел без звездите. Другото, без което не можел капитан Симон, била Галатея – негова съпруга и негов навигатор. Симон и Галатея имали безсрочен договор с Висшия съвет за наблюдение на периферията на Галактиката. Те обикаляли със своя кръстосвач, маркирали нови звездни системи, изследвали отблизо планети, астероиди, пулсари и разни

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-49822688722522732982011-08-11T10:47:00.008+03:002011-08-11T13:47:39.328+03:00

Бележки за есе (плюс послепис с Breaking News) Педофилията е голям трън в очите на повечето от нас – и с право. Грозно е да се използва физическо и психическо надмощие за упражняване на сексуално и психическо влияние, а още по-грозно е такова надмощие да се използва върху индивиди, които още не са имали време да изградят защитни механизми. За съжаление обаче педофилите не са някакви странни,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-28659772028256401502011-08-10T08:52:00.003+03:002011-08-10T09:45:08.801+03:00

Златните нощи са онзи край на света, за който мечтаем,докато чертаем схеми за разумно пребиваване на планетата Земя, докато сплитаме устни в нови опити да се изкажем за времето или за друга жена, докато мърдаме, залепнали върху бюрата си като мухи върху лепкава мухоловка. Златните нощи са написани на обратно или като писмо с детския патешки код пи-тук пи-ле пи-жи пи-лю пи-бов пи-та с ръце върху

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-55594658793135731032011-08-09T12:58:00.004+03:002011-08-09T14:54:18.076+03:00

Най-доброто нещо, което човек може да прави в този живот, е да спасява себе си и света. Не виждам защо трябва да се задоволяваме с по-малко. Кажете ми, има ли причина да вегетираме, да нямаме мечти, да копаем своите тунелчета като леминги към някаква пропаст, с вторачени, но задоволени погледи? Не? Но все пак го правим и аз набързо ще ви разкрия отговора на въпроса защо го правим. Основните

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-76630106848604302672011-08-08T15:47:00.001+03:002011-08-08T15:50:25.774+03:00

Всичко почна преди няколко дни. Събудих се сутринта в някакъв потрес от дрънкане на чинии, тигани, шуртене на мивката в кухнята... Едва отлепих клепачи, пресегнах се към светещия будилник на нощното шкафче... Не е истина – беше шест и трийсет и осем. И то в неделя. Винаги спя на спуснати плътни завеси, така че в стаята беше още тъмно. Светнах нощната лампа, нахлузих чехлите и се довлякох до

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-7530492444864055332011-08-08T10:09:00.000+03:002011-08-08T10:09:05.454+03:00

Освободи съзнанието си освободи съзнанието си освободи съзнанието си повтаряш си, че трябва да си повтаряш точно това, преди да скочиш в бездната – за да осъзнаеш напълно свободата на падането – но когато идва мигът на скока ти нямаш време за нищо друго освен да скочиш. Дори страхът се отдръпва пред мощта на невъзможното. Точно затова е нелепо да се подчиняваме на страха. Страхът бяга в

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-7781014671707240332011-08-05T09:08:00.000+03:002011-08-05T09:08:13.365+03:00

Един пич разправя, че да си копирайтър било професията, която всеки желаел без да го знае, защото копирайтърът помагал на хората да осъзнаят желанието си за нещо, от което имат нужда, ама още не го знаят. И можело да ходиш на работа по къси гащи. Като гледам двамата ми приятели копирайтъри аз пък си мисля, че копирайтър е професията, която избира човек, ако: 1) го е страх, че с независимо

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-70862370880477675082011-08-04T14:24:00.004+03:002011-08-04T14:48:51.301+03:00

Днес съвсем случайно попаднах на уебстраница на уважавана от мен комуникационна компания и докато съвсем сериозно обмислях възможността да си купя за 2,40 лв нова мелодия за телефона с темата от „Сексът и градът” или „тапет” с образа на Тайгър Уудс, вниманието ми беше привлечено от... снимка на неизвестно животно! Явно маркетинг-специалистите на компанията, скришно от учените, бяха открили нов

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-76381282190938133522011-08-02T13:34:00.002+03:002011-08-02T13:40:38.280+03:00

Летене по тъмно. Летееене. Като думи, трупани с обич на купчинки зад вратата на съчувствието. Онзи ден, в прохладната сутрин слязох да изхвърля боклука и докато пусках торбата в зеления пластмасов контейнер, вътре, между миризливите отпадъци на хората нещо прошумоля. Беше прилеп. Сигурно по тъмно бе влязъл да яде от остатъците ни и утрото го беше заварило сред найлоновите торбички, празните

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-83144218261478691112011-08-02T10:30:00.000+03:002011-08-02T10:30:36.698+03:00

Елисавета тръгваше вече, слизаше по стълбите с раничка в едната ръка и с голямата торба с боклук в другата - щеше да я изхвърли на път за спирката. Беше се замислила за нещо – откакто майка и взе малкия да го гледа, тя все замислена ходеше. Преди - с малкия в краката, в ръцете, в главата - на Елисавета не и оставаше много време за мислене. Няколко стъпала преди площадката на втория етаж

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-80083277740094971202011-07-14T15:16:00.000+03:002011-07-14T15:16:35.626+03:00

Така и не можа да разбере къде сгреши. Беше ги възпитал по един и същи начин, държаха се сходно сред хората, обличаха се в един и същи стил, харесваха едни и същи неща. Никой не можеше да ги различи, дори и майка им, която до последно мислеше, че те двамата са един и същи човек. Родната им майка! Как само бе успял така да ги нагласи, че тя да ги смята за едно и също лице! Отне му години да

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-58523217964685499272011-07-13T11:17:00.006+03:002011-07-13T14:19:26.025+03:00

Като кандидат-гимназист, а по-късно и като кандидат-студент и студент често излизах от писмени изпити по хуманитарните предмети с един остатъчен, горчиво-кисел вкус в устата. Това се случваше дори и когато бях убеден, че ще изкарам висока оценка – всъщност, случваше се най-вече тогава. Чак сега, когато съм свободен от веригите на борбата за ежедневно доказване, разбирам от къде е идвал този гаден

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-90375832481460998992011-07-13T09:07:00.003+03:002011-07-13T09:47:18.670+03:00

Аз съм урод. Ако ме срещнете на улицата, може би няма да забележите, освен ако по някаква причина не ме погледнете в очите – тогава ще усетите ледени тръпки по тила си от сенките, които покриват ирисите ми. Не съм спал от единайсет години. Ако заспя – умирам. Свикнал съм с тази борба – борбата със съня. Не страдам от инсомния. Трябваше да овладея съня и безсънието преди години с помощта на

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-40927110772102514532011-07-12T09:41:00.000+03:002011-07-12T14:09:00.107+03:00

Много съм зле с обувките – просто трагедия. Не защото краката ми са нестандартни – те са си едни нормални четирийсет и първи-втори номер. Откакто навърших седемгодишна възраст обаче, не задържам цял чифт обувки повече от месец. Някоя прекрасна сутрин се събуждам и едната обувка липсва. Първия път и досега си го спомням – татко беше ходил в командировка до тогавашната Източна Германия – това

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-18525167182564357032011-07-08T10:50:00.008+03:002011-07-08T16:04:30.510+03:00

Под влиянието на Кутси*, който е конструирал цяла книга върху „за това” и „за онова” по подобие на ренесансовите философи и публицисти, което си е изпробвана техника, към която за по-сигурно Кутси е добавил съпътстваща еротична нишка, аз... Извинявам се, зная, че вече сте изпуснали връзката между „аз” и Света в горното изречение, което напълно съответства на начина, по който работи мозъкът ми,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-77242699217470581432011-07-06T14:28:00.001+03:002011-07-06T14:46:38.418+03:00

Духовността е сетиво. Трудно върви това есе. Духовността не е съдържание на човешкото същество, каквато е например любовта или омразата. Духовността не е външна характеристика, каквато е формата на лицето, дължината на бедрото или цветът на кожата. Духовността е сетиво като очите, ушите, нервните окончания по върховете на пръстите, вкусовите рецептори върху езика. Духовността са онези очи, които

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-82953666341888961202011-07-06T09:06:00.003+03:002011-07-06T09:07:04.110+03:00

Аз тихо си въобразявам, че зная всичко за света, докато падам, докато пия бира, докато се опитвам да се набирам по пилона, с напъханите кинти в цепката на слипа. Латиносериали. Бурмички, лостове, педали, земята ме подпира като неблагодарна майка, ще я римувам със завряна в нещо гайка ще пружинирам като черна котка върху фалшив японски меч, като дебел кечист върху въжетата на ринга. Зингер. Сюнгер

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-59704267932098942322011-07-05T10:14:00.008+03:002011-07-06T09:27:48.330+03:00

Винаги съм знаел, че мозъкът ми е прекалено малък, за да схваща красотата чрез повече от едно сетиво. Чувам я. Гледам я. Усещам я с ръцете, с кожата си. Прониква в мен с мирис на вълни, неслучен дъжд и ароматни тръни. Полепва по езика ми като сок от череши. И всичко се обърква в мен - изправен пред сътвореното, пропадам в неспособност сам да правя каквото и да било. Затова друг път ще пиша за

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-80617002232615170462011-06-29T14:24:00.006+03:002011-06-29T16:26:40.063+03:00

„Алтернативите не са само безмълвна робия от една страна и бунт срещу робията - от друга. Има и трети път, който хиляди и милиони хора избират всеки ден. Това е пътят на пасивната съпротива, на доброволно избраното уединение, на вътрешната емиграция.” Джон Кутси, Нобелов лауреат за литература„Дневник на една лоша година” 1. Да чета. Запазвам си това право. 2. Да мисля. Запазвам си това право.

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-30121796010672666922011-06-28T09:46:00.002+03:002011-06-28T10:14:24.571+03:00

Вълкът Вълкът заспа сам в бърлогата си, единак с пречупена опашка и опадали зъби. Сънува как лежи в голяма, мраморна вана, пълна с белгийски шоколадови бонбони във формата на раковини и морски кончета. От топлината на хищното му тяло бонбоните от нежен, гладък, висококачествен шоколад, започнаха да се топят и да залепват по козината му. Скоро разтопената сладка маса пропи козината и полепна по

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-12928835292659194572011-06-27T16:22:00.005+03:002011-06-27T16:43:55.633+03:00

Не мога да ви опиша този човек, потресен съм, още треперя от миризмата му, от нервните му почесвания по скалпа, които сваляха върху раменете му шепи пърхот, от тъгата в очите му, от неизличимото му присъствие. Казваше се Кало, от Калоян. Беше се изгубил в града и търсеше помощ от някого, без да знае от кого – някакво чудо или извънземен разум – а аз се оказах наблизо, един мъж с уверена, умерено

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-7934401716204188672011-06-27T09:12:00.000+03:002011-06-27T09:12:53.108+03:00

Кой почуква по сухите треви с мокри пръсти? Кой беше вятърът между счупените клони на крушата, с трите неузрели плода умъртвени още преди да се налеят със сладко? Кой кара италианското си ауди сякаш иска да убие себе си, силиконовите си устни и широкополата си шапка на застаряваща емигрантка с банкнота от петстотин Евро в джоба и дъщеря незнайно от кого на седалката за пътника? Аз, неаз и

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-38009051074644182082011-06-23T14:43:00.008+03:002011-06-24T09:11:40.906+03:00

По никое време от никаква нужда аз, Джа-джа, попаднах на планетата Плюк от галактиката Кин-дза-дза. Там хората разбираха всичко, което мислеха, но говореха само онова, което можеха. Имаха език с няколко думи, най-важните от които бяха: Ку – всички думи, освен останалите осем, които сами по себе си означаваха ненужни неща. Кю – „да ти е*а майката” Дълго живях на Плюк, но всичко, което запомних,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-16991080985874231772011-06-13T07:43:00.008+03:002011-06-13T11:21:40.012+03:00

Пиер спря джипа пред сивото, панелно здание, построено на самия надвиснал скален ръб над океана. Той изгаси двигателя, дръпна рязко ръчната спирачка и излезе. С бързи крачки заобиколи автомобила и отвори задната дясна врата. Коди, който се беше облегнал на нея, се свлече в ръцете на Пиер без звук, само жълтите му, отворени очи леко се овлажниха. - Коди, приятелю, хайде, вече сме в болницата...

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-17984329373466626582011-06-11T21:27:00.003+03:002011-06-11T21:30:12.957+03:00

На Уран 238 е 4.47 милиарда години. Разпадам се. Очите ми, като настъпени бонбони „Снежанка” се трошат на сладки, бели парченца и от вътрешността изпадат два недопечени, клисави фъстъка. Косата ми се разпада на самота. Ушите ми се разпадат на викове. Ръцете ми се разпадат, разкъсват се на невъзможни ласки. Краката ми се чупят в неизвършените крачки, в които се кълна, а устните ми се пропукват,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-8924626788252313922011-06-11T14:07:00.002+03:002011-06-11T14:07:44.241+03:00

Пълно е с хора. В жегата е пълно с хора, в подлезите, във влаковете, в метрото, в автомобилите, по скъпите плажове на Франция и Калифорния и по мръсните, оградени с бодлива тел плажове на Палестина. Пълно е с хора в Индия. И Господи, колко е пълно с хора в Китай. И всеки от тези хора, всеки от нас иска за себе си всичко, което може да си представи – любов, пари, секс, привързаност, защита,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-11266306804913476302011-06-06T20:44:00.002+03:002011-06-06T20:47:38.548+03:00

Добра новина. Във връзка с широкоекранните телевизионни стандарти сплесканите, патрави мацки отново са на мода. Един фризьор от Ростов на Дон убил жена си, двайсет години по-възрастна от него меценатка, която го направила човек на изкуството и се оженила за него. Майка му я мразела, защото и отнела синчето. Всичко това е предмет на телевизионни шоу-програми, в които истински хора приличат на

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-13413120628252168992011-06-02T10:45:00.001+03:002011-06-02T10:47:44.348+03:00

Тъй като миналата година пост-фактум подкрепих гей-парада, този път ще го направя ex ante. Гей парадите ми дават надежда, че страхът не е всесилен, че промяна е възможна, че свободата не е химера. В съвременния демократичен свят единственото съвременно нещо са новите методи за контрол – но не и тяхната крайна цел; а единственото демократично нещо е правото на по-силния и по-многобройния (стадото,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-39996902446694228772011-05-31T15:39:00.002+03:002011-05-31T15:43:10.800+03:00

Днес някой е получил такова писмо: „Днес е денят на Черната Самота. След като Бог създал чувствата от вода, слънце и плът, той захвърлил в един ъгъл на вселената казана, в който бил приготвял отварите. По дъното на казана имало остатъци от алчност и страх, загорели частички любов, люспи омраза и два пръста неупотребена отвара от всичко останало. Те скоро загнили и се свързали в последното

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-748221953824361802011-05-31T09:16:00.003+03:002011-05-31T09:19:46.912+03:00

Често седим с лакти върху масата и тя поскръцва. Да съм искрен със себе си обещавам на бБог и сякаш имам чувството, че вече съм давал това обещание хиляди пъти, а после съм го нарушавал, и всеки път бил съм опрощаван. Защо продължавам да обещавам? А защо не? Нима обещанията не са като всяко друго щастие – чието осъществяване да бъде търсено упорито и отново, дори след като сме паднали и изранили

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-68501749994054313542011-05-27T10:04:00.003+03:002011-05-27T11:22:33.877+03:00

Жана Попсерафимова е жената с виенския стол. Столът не е удивителен или пък уникален, но не е и напълно обикновен. Той е от онези стари, така наречени „виенски” столове, които са били много популярни в средата на миналия век. Столът, разбира се, не идва от Виена, а е произведен от ТПК (трудово производителна кооперация) „Градове-побратими” в град К. По тази причина той не е тежък, масивен,

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-40661397700710850142011-05-26T16:20:00.000+03:002011-05-26T16:20:56.003+03:00

Много отстрани поляните са вечни времето строи прекрасни руини много отстрани с издраскани колене сме застанали и аз, и ти. Вилици и лодки от салфетки ни протягат белите си длани мажоретки и кокетки бодри смени се набождат с уиски и катрани. Славни дни (за славно племе) ще очакват слънчеви изригвания в слънчев сплит с ръждива брошка, в слънчогледи рано пожълтели в ириси след късна прошка. Ще

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-70003892717240749112011-05-19T11:20:00.003+03:002011-05-19T12:15:03.255+03:00

През 2007 година, по време на служебно пътуване до Брюксел се оказах в хотел с повишено ниво на сигурността – на входа имаше рамков скенер за всички посетители и гости. Но това не беше всичко - след скенера двама здравеняци с черни костюми осъществяваха и мануални (ръчни, на ръка, с ръка) проверки на онези влизащи, при които големият рамков скенер сигнализираше. Естествено, при моето преминаване

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-530014591416685527.post-43833841599718203552011-05-18T15:08:00.003+03:002011-05-18T17:26:55.949+03:00

Един познат ми каза, че за мъжа било важно да се научи да се изповядва, защото жените харесвали това. Аз мисля, че изповедите на мъжете са мъчителни, дългоочаквани, но най-често недочакани. Кому са нужни изповедите на мъжете? Дали са по-нужни на тях, или на някой друг (на жените им, на майките им, на самотните домакини, които режат лук пред телевизора и пълнят със сълзите си едно море от любов)

Маркhttp://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com4